РАБОТЯ КАТО МЕДИЦИНСКА СЕСТРА В АНГЛИЯ, ЗА ДА ОСИГУРЯ БЪДЕЩЕ НА ДЕТЕТО СИ

Интервю с медицинска сестра в Англия

 

Защо решихте да търсите работа като медицинска сестра в Англия?

В България заплатата на медицинската сестра е малка. Със заплатата, която получавах не можех да покрия разходите за мен, дъщеря ми и дома. За да си осигуря необходимите доходи би трябвало да работя на две места, а нямаше на кого да поверя грижите за детето.

Трудно ли беше започването на работа като сестра в чужбина. Защо избрахте Англия?

Трудно е само, когато нямаш подкрепа. Има много детайли, на които ние не сме свикнали да обръщаме внимание. Отдавна мечтаех да замина. От години. Но все отлагах, заради детето. А вече едвам издържах. От пет месеца работех за 800 лв – сума, крайно недостатъчна да покрие разходите, които имах за мен, апартамента и детето. Дори и това, че не плащах наем, не помагаше – парите просто не стигаха. Нямах възможност да започна втора работа, защото трябваше сама да се грижа за детето си. Но липсата на средства ме угнетяваше. Не можех да си позволя да излизам с приятели, да заведа детето си на кино (да не говорим за почивка на море).  Дори средствата, които отделях за дрехи, обувки и учебници се брояха стриктно и винаги едното беше за сметка на друго. Беше… ужасно! Чувствах се като чужденец в собствената си държава.

Как започна всичко? Всичко започна преди около година и половина в София, когато една неделна сутрин отидох на работа. Влязох в нашата сграда и веднага видях висящия на кафе машината плакат – обява за работа в Англия. Имаше английски и български номер, както и имейли. Преоблякох се и влязох в отделението. Моята приятелка, една от колежките, ме посрещна с думите: „Видя ли обявата? Моето момиче, това е! Хващай се и заминавай!”. Мечтата ми да замина най-после започваше да придобива видими размери, но все още изпитвах страх и неувереност в това, че мога да замина. Заговорихме се с колежките и преди да си тръгнат пак погледнахме обявата. Като човек, живеещ в България, не вярвах на нищо. Беше осем часът сутринта в неделя и се обадих на телефона от обявата! Помислих си, че човекът отсреща няма да остане доволен. За моя изненада само след около 15 минути същия номер ми отговори. Обади ми се мъж, който имаше приятен и уверен глас и говореше на български. Поговорихме малко, след което той каза, че след обяд ще ми се обади неговият колега – англичанин. Към 15 часа англичанинът ми позвъни. Поговорихме малко. Попита ме дали имам някакви въпроси. Единствено можах да го попитам : „Какво можем да вземем там?”. Не знам какво съм очаквала, но явно ми е било много страшно. Не помня какво ми отговори. Обясни ми, че българският му колега ще ми изпрати имейл, който е свързан със сестринската организация в Англия ( NMC ).

И така започна всичко. Светослав и Саймън от английската Harmony Works Recruıtment бяха през цялото време на подготовката с мен. Помагаха ми да си направя и оформя документите –  CV-то, документите, необходими за NMC, за интервюто с английския работодател. Направиха предварително, пробно интервю, за да ми е по-лесно за интервюто за работа със сегашния ми работодател. Подготвиха ме за евентуалните въпроси, които се очаква да ми зададе. А това наистина много помогна. Когато не си свикнал да говориш на английски, колкото и добре да го разбираш, е малко стряскащо и изморително – особено, когато се притесняваш, защото говориш с бъдещия си шеф. Избрах Великобритания, защото горе-долу знаех езика. Тук ми харесват обноските на хората, всичко е структурирано и подредено. Вижда се на практика това, което съм учила четири години по учебник в България.

Каква е разликата в организацията на работата на медицинска сестра в Англия в сравнение с България?

Тук всичко се прави по строго определени правила. Има шаблони за работа, които се следват стъпка по стъпка. Сестринската работа е много по-отговорна, изисква познание и умения. Всяко нещо се пише, документира. Всеки подпис и детайл са важни. Важно е как ще се представиш и как ще представиш професионалните си качества и умения. Тук информираното съгласие не е нещо, което го има само в учебника. Без информирано съгласие не можеш да направиш инжекция, да дадеш хапчета. Тук всеки пациент ( клиент ) има шест, дори някои източници цитират и до девет права относно приема на лекаствата. Едно от тях, считащо се за основно, е правото да откаже да вземе лекарството. Без значение с каква и колко тежка деменция е човекът.

Тук сестрата не е просто / проста / сестра. Тук сестрата е Професионалист По Здравни Грижи в пълния смисъл на думата с всички произтичащи от това отговорности, задължения, но и заплащане. И съответното уважение. Тук думата nurse се свързва с отговорност и грижа. И едва ли ще видите човек подсмихващ се неуверено, чудейки се как точно да ви се представи като му кажете, че сте медицинска сестра. Сигурна съм, че сте го виждали в България: Някой може и да ви погледне с уважение, но повечето ще ви погледнат със съчувствие, съжаление, дори с недоверие, за разлика от Англия. Защото в България знаят, че работите много, получавате малко, а в много случаи се налага и да разчитате на друг, за да покривате разходите си.

Помага ли ви опита от чужбина в българските болници?

В България несъмнено би ми помогнал опита, който придобих тук по отношение на грижата за пациента. Поне ще знам, че не аз съм кривата, когато се усмихвам и съм мила с хората. Опитът ми помага и по отношение на работата с далеч по модерно оборудване, спазването на правила и на професионален кодекс, самочувствието да се чувствам като уважаван професионалист и от пациенти, и от лекари!

Какво бихте посъветвали Ваши колеги, които искат да работят в чужбина?

Ако искате да работите много, но да получавате съответното заплащане – заповядайте! Работата е отговорна, но ако сте си избрали професията по сърце, няма да останете разочаровани.

Знанието на английски е много важно, но за съжаление много колежки го подценяват. Затова работих няколко месеца като кеър асистант, за да напредна с езика. Дори за тази работа минах доста курсове като например Moving and Handling, за да ми позволят да вдигам и премествам хора. Може да звучи тривиално, но се изненадах, когато ни показаха начина за изправяне на човек от седнало положение и лекотата, с която го правиш – почти без усилие. Използва се пневматично устройство – Hoist или Stand Aid за повдигане и изправяне на човек от седнало или легнало положение. За сравнение в България започнах работа  в кардиореанимация като току-що завършила сестра, без да ми организират никакви курсове – учех всичко в движение. Беше изключително натоварващо и стресиращо.

Работих в Англия като медицинска сестра почти една година. Това, което мога да кажа е, че преди да замина се наслушах на всякакви коментари, които все описваха колко е добра здравната им система. Според мен няма база за сравнение между тяхната и нашата системи. В Англия имат закони и за всичко. Всички следят дали сестрата стриктно изпълнява задълженията си и дали уважава правата на пациента. Най-трудно за мен беше да приема, че трябва да уважа волята на пациента дори и когато тя не е в негов интерес.

В Англия сестрите много пишат и носят отговорност за написаното и подписаното, но работят по-малко. Могат да взимат кръв, да правят венозни манипулации, но ако се чувстват уверени, не защото трябва и се очаква да могат. Това зависи от тях. Ако не могат, но имат желание ще ги обучат. Когато сестрите не могат, лекарят трябва да може и няма нищо неестествено в това. От сестрата в Англия очакват да е милосърдна и да е компетентна.

В Англия имате време, като сестри, да поседнете с болните, да си поговорите, да ги опознаете, да им помогнете. И не само имате време, от вас го изискват. Няма лудо бягане между изнервени пациенти и много заети доктори. Никой не тича, всички са усмихнати и всеки пита някого дали да помогне. А думата спешно почти винаги означава спешно.

Всъщност Англия е чудесна възможност да работите като медицинска сестра, естествено след неминуемия културен и професионален шок. Поне за мен си беше шок:).

Share This